1. Целувка и силно ръкостискане!
В Турция доброто възпитание и правилното общуване задължително включват първо подаване на ръка и след това целувка по двете страни на лицето. Понякога целувките могат да бъдат и три или просто тройно доближаване на челата, като се редуват. Дори и да поздравите на турски, като че това е майчиният ви език, ако се посвените да размените няколко целувки и прегръдки при поздрава, ще си останете чужденци и западняци!

2. Не казвайте „не“!
Думата за „не“ на турски е „hayır“ – малко сложно, нали? Е, има много по-лесен и доста по-приложим начин! Просто отривисто отметнете глава назад, изцъкайте звучно с език и… това е! А можете също да отречете с едно проточено и категорично „Joooo!“, но няма нищо по-красноречиво и изразително от изцъкването на опитния език.

3. „Как сте?“
Разбира се, винаги трябва да поздравявате, когато сте в Турция – това да отминете съседа си с поглед, зареян в другата посока, имитирайки къде успешно, къде не неволна разсеяност, е нещо напълно непознато за уютните и приветливи турски кооперации. И не само. Няма нищо по-обикновено от това съседката от отсрещната тераса да проведе един един бърз разговор с вас, докато простира прането. И дори и да сте излезли на терасата за една цигара и да говорите по телефона и то на чужд език – това няма да спре симпатичната възрастна жена от съседния апартамент да ви заговори! Та така – не просто „Günaydın“, след това задължително трябва да попитате „Nasılsınız?“ и изобщо да сте готови за още един-два (а може и малко повече) въпроса след това.

4. Ататюрк
Преди да отидете в Турция, проверете кой е Мустафа Кемал Ататюрк, ако все още не знаете. И още по-важно – потърсете негова снимка. Иначе ще се чудите кой е този обаятелен, чаровен мъж, който ви гледа от черно-белите портрети, окачени навред – фоайета, зали, кабинети и къде ли не. Няма по-обичана фигура от Кемал паша в турското общество, затова и неговото е лицето, което трябва да познавате, ако искате да се влеете в него.

5. Турският чай
Ходили ли сте в Турция? Да? Тогава поне веднъж са ви поканили в някое от магазинчетата на Капалъ Чаршъ симпатичните собственици, изселници от България отпреди 20-30 години, и са ви поднесли от парещия, ароматен турски чай. Не? Тогава собствениците на хотелчето, в което сте отседнали и с които сте се заговорили, пушейки цигара отвън, трябва да са се шмугнали отведнъж някъде зад рецепцията, за да излязат след секунди с две от онези малки стъклени чаши без дръжка. Ако и това не ви се е случавало, то поне на закуска сте опитали от турския чай, сипвайки си от онези многолитрови бързовари. Та, турският чай е това, което ще ви поднесат дори и да имате среща с министър-председателя. Ако не сте го опитали – направете го. Винаги ще помните мекия, сладко-горчив вкус на напитката с червеникавозлатист цвят!

6. Многобройните поздрави
Çok yaşa! Hep beraber! Kolay gelsin! Afiyet olsun! Eline sağlık! İnşallah! Hoş geldin! Hoşça kal! İyi günler! Tatlı rüyalar! Sağ olsun!… и много други. Това са само някои от поздравите в турски, които се казват поне по няколко пъти на ден и са ви необходими в общуването. Турците, както е добре известно, са изключително гостоприемни, но и силно привързани към всички тези изрази. Ако ги добавите към ежедневната реч, в първите няколко минути дори може и да не забележат, че сте чужденци (разбира се, неминуемо се стига до момента, в който поне един звук няма да бъде произнесен „по турскому“). А усещането за приобщаване към делника на околните и техните приветливи усмивки ще ви окуражават да използвате тези магически думички все по-често и по-често (и дори на родния език)!

7. Усмивката… и всички други жестове!
Общуването на турски е като да танцуваш – думите са фонът, движенията са всичко. За да поздравиш, трябва и да се усмихнеш. За попиташ някого „Как си?“, силно трябва да разтресеш ръката му, иначе все едно нищо не си казал. Питаш не само с думи, но и с поглед, с вежди, с поклащаща се глава. Когато отговаряш пък, трябва да кимаш, да дадеш свобода на ръцете си, да отпиваш от чая, да изцъкваш вместо да отговаряш с „не“, да потупваш околоните и изобщо какво ли не (дали нашите политици не са усвоили именно тази част от общуването на турски? – те са един много добър пример за това)! Не е нужно много за говоренето на турски – няколко думи, много жестове и малко искреност.

Автор: Борислава Иванова